ПРОЕКТИРАНЕТО НА ЦЕНТРАЛНА ПЕШЕХОДНА ЗОНА ВЪВ ВАРНА БЕ ВЪЗЛОЖЕНО НА „ОДЕСОС 2012″

Проектирането на централната пешеходна зона,бе възложено официално от община Варна на обединение „Одесос 2012”.Поръчката за изработка на плана е възложена направо, на директно договаряне. Конкурсът за нея беше проведен преди повече от месец и в него победител стана именно „Одесос 2012”. Обединението спечели надпреварата с още 6 архитектурни бюра и екипи.За първото си място „Одесос 2012” получи награда от 10 000 лева.

Екипът ще има възможност да разработи проекта, реализацията на първия етап от който ще е на стойност 5 млн. лв. Осъществяването му ще се финансира от оперативната програма „Регионално развитие”.Информацията е на „Народно дело“.

Даниела Кушева

KUSHEVANEWS.COM

КАК ДА НЕ ПОЗВОЛИМ НА СТРАХЪТ ДА НИ ЗАВЛАДЕЕ


Има неща,от които е здравословно човек да се страхува-ситуации,при които физическото ни тяло е в непосредствена опасност от унищожаване,осакатяване,обезобразяване.

Всички останали страхове,с които се сблъскваме всекидневно са илюзия.Не би трябвало да им вярваме,нито да ги оставяме да упражняват власт над нашите действия.На тях трябва да гледаме така,както се гледа на телевизионна реклама,на президентски обещания или на хора,които се опитват да ни убеждават да си купим цветя например.

Повечето хора посрещат дадена ситуация,която крие страх,така като че ли страхът е някаква стена.Все едно да приближим непознат човек и да му кажем „здрасти“.

Само при мисълта,че се приближаваме до непознатия,стената започва да се оформя.Ако пък помислим какво той би могъл да ни каже в отговор,стената става по-дебела.(Почти винаги си представяме,че отговорът на другия човек ще бъде отрицателен,например „Оставете ме на мира!“).Рядко си представяме,че той би ни погледнал и пожелал очарователна вечер.А ако протегнем ръка,за да го докоснем,стената става доста солидна.Тя ни изглежда,като непроницаема бариера.

Но стената на страха не е  нещо истинско.Тя е една илюзия,която са ни учили да възприемаме за реалност.През детството това ни е предпазвало от много неща.Родителите ни са ни учили да се страхуваме от всяко нещо,което е ново и непознато.Но сме били твърде малки,за да разберем разликата между това,което е наистина опасно и онова,което е просто вълнуващо.

Но когато сме пораснали достатъчно,за да разбираме разликата,вече никой не ни учи как да поемаме рискове,как да изследваме непознати територии и как да лекуваме страхове,които не са нищо друго освен илюзии.Страхът трябва да се изостави заедно със всички митове от детството,като Дядо Коледа и други.

Щом страхът не е стена,какво  тогава?Просто едно чувство и нищо повече.Той няма и не може да ви попречи да правите каквото и да е,освен ако не се оставите да ви завладее.От страх може да ритате,да пищите.Страхът може да бъде причина да усещате стомаха си,като пълна с пеперуди клетка,но той не може да ви възпре.Вие сами се възпирате.

Особено глупав е страхът,че може да срещнете даден човек например.При положение,че там,където се страхувате да отидете,едва ли ще е мястото,където ще стрелят по вас.Най-лошото,което може да се случи,е да се почувствате отхвърлен.

Дори опитът ви да завърши с отказ или отхвърляне,вие ще извлечете повече полза,отколкото ако изобщо не опитате.Можете да научите например,че известни подходи към определени хора при дадени ситуации действат по-добре от други.Можем да научим много,когато нещата се провалят,както и когато вървят гладко.Ако не проучим всички пътища,които дават или не дават резултат,ние оставаме само с въображението си и с това,което сме видели по филмите.

Да се преодолее страхът е всичко,което трябва да се направи.Разберете къде е и се справете с него.Действайте,за да постигнете това,което желаете.Очаквайте положението на страха да се влоши.В това отношение той рядко ще ви разочарова.След като няколко пъти сторите онова,срещу което страхът у вас протестира,той намалява и в крайна сметка изчезва.

Както казва Върджил Томсън:“Опитай се да направиш нещо,което преди не си правил три пъти-веднъж,за да превъзмогнеш страха,веднъж,за да разбереш как да го правиш и трети път,за да разбереш дали ти харесва или не“.

Страхът е нещо,което се нуждае от активност,а не от одобрение.Всъщност,ако се замислите,ще откриете,че единствената разлика между страха и вълнението е в наименованието,което ще изберем.Усещането е едно и също.Ние само прибавяме едно малко „О,не!“ за страха и едно малко „О,божичко!“ за вълнението и това е всичко.

Ето какво е казал Бертранд Ръсел: „Страхът е основният източник на предразсъдъци,както и един от основните източници на жестокост.Овладяването на страха е началото на мъдростта.“

Даниела Кушева

KUSHEVANEWS.COM